РЕСУРСИ

/Стара циганска легенда за луната и любовта/

Безчувствен може да се нарече и глупав - всеки, който не разбира тази циганска легенда стара, която ни разказва, как една девойка умолявала настойчиво Луната преди да пукне се Зората, със сълзи на очите - да й предскаже, кога ще дойде онзи ден, прекрасен, да се омъжи тя -за мъж почтен от свойта раса...

”Момиче със кафява кожа, ще срещнеш скоро Любовта си” от небесата отговорила Луната, - ”Ала ще искам аз в замяна от първородния ви син да се отречеш - и да ми го подарите; Това е единствената жертва, която трябва да направиш - и няма никога да си самотна...”

”Месечино сребролика, виждам, че копнееш да си майка, но можеш ли да разбереш, че именно чувството да обичаш те прави истинска жена? Ти искаш прекалено много от една жена обикновена - И правиш я нещастна; Кажи ми, сребролика Месечино, какво смяташ да правиш с това дете човешко, превръщайки го в Син на луната?”.

На бащата с цвят канелен момченце се родило скоро:

Бяло като хермелина, а очите – светло сиви, като на маслина млада -Дете, белязано от Луната...

”Това дете не е мое, и аз не мога да търпя този позор мълчаливо!”

”Месечино сребролика, виждам, че копнееш да си майка, но можеш ли да си представиш, че искаш прекалено много от една жена обикновена - И правиш я нещастна: Кажи ми, сребролика Месечино, какво смяташ да правиш с това дете човешко, превръщайки го в син на Луната?”.

Циганинът се почувствал обезчестен и потърсил сметка от жена си - с острата кама в ръката:

- ”От кого е синът ти, - запитал

-Ти си ме лъгала от самото начало!” -И смъртоносно пробол я в сърцето. После потеглил към планината с детето невръстно.

И някъде там го изоставил.

”Месечино сребролика, виждам, че копнееш да си майка, но можеш ли да разбереш, че именно чувството да обичаш те прави истинска жена? Ти искаш прекалено много от една жена обикновена - И правиш я нещастна; Кажи ми, сребролика Месечино, какво смяташ да правиш с това дете човешко,

Превръщайки го в Син на луната?”.

И така е до днес – Легендата продължава: В нощите, когато има пълнолуние, то е, защото детето е щастливо И се усмихва със благост, а когато то се разплаче, Луната ще източи рог, За да му направи люлка;